Студентка от Русе

Из писмата до майка й на една студентка в НБУ

Мила мамо, Пише твойта Стоянка. Знам, чи откакто ми прати оня колет не съм ти писала, ма тука имах едни сосиални ангаджираности и ни можъх. Както и дъ йе имам мноу да ти приказвам за Софията, Университетъ и ноуто ми гаджил.

Най - важното е, чи риших да съ откажъ от прауто и дъ съ прихвърля въф визуални изкустал.

Ни знам ко ша съ учи, ма мноу фетско ми звучи имиту.
Няа ни върнат 2000 лева мъ ти нали ми писа, чи чичо Кольо трите крави и магарито дет му ги продадохме, вечи ги е заклал. Та и да ги бяаа върнали тати немой да ги откупи.

За учинито ни съ притисняайти, ний младите и хинтелигентните винаги ша са опрайм. Ний дет са вика сми ЮПИТА кат си доа на село ша ти обясня ко значи.

Та да ти пиша за мойто Туци. Той Туци е мноу дубро момче, даже диплома от 2 ро СПТУ със средин успех добър 3,55 си има. Не е кат мойта 4,26 от СПТУ то в Горно Къньово ма и ти винаги си ми казула, чи жината тряа да е по - умна та да команди.

С Туци съ запознахми в неговата раута димек в ино такси то туй да си таксиджия в Софията е много ма много пристижну.

Той ми такоз малко мургавичък, ма ни е пойче ут тати. Ма ний с него хубо си живейм всеки петък сме в Студенския нъ Фолк парти и дажи вечи събирами пари за център димек ша ходим в Биад.

Пиша ти да заколиш и да пратиш някое пиле, чи няа мноо за маане с Туцито и ако мойш прати някое пара да си купя едно поле, чи кат ида в Биад да не изложа село.

Твойта Стоянка
тъ цилува.

Unless otherwise stated, the content of this page is licensed under Creative Commons Attribution-Share Alike 2.5 License.